2.март 2024 г. Ето ни отново във Велико Търново. Една чудесна приятелска среща – първата за тази година.
Следобеда, след като пристигнаха почти всички в ТУЦ „Момина крепост“ в старопрестолния град, Георги Димитров, колега и управител на туристическия център, ни покани в музея на Центъра, където може да се проследи 100-годишната история на туризма в района. Някои го посещаваха за първи път. За други бяха интересни новите експонати, допълнили сбирката, посветена на алпинизма у нас. Доц. Санди Бешев сподели как се е сдобил с ледената ръка на Юнко Табей (първата жена изкачила Еверест на 16.05.1975 г.), подарена му лично от нея, която той предоставя на музея през 2019 г.
След това във фоайето на хотела Иван Мутафов от Троян представи прекрасни фотографии от Хималаите и други планини. Той разказа и за създаването на Училището за планински водачи в с. Черни Осъм от Минко Занковски през 2000 година и за сътрудничеството им.
На последвалата приятна вечеря имахме възможност да обменим мисли и спомени с приятелите. За съжаление този път Венко с китарата ни липсваше – беше болен. Песните бяха малко, но пък заедно с преподаватели и ученици от друга една група гости на хотела, се извиха кръшни хора. Независимо от голямата възрастова разлика не се дадохме на младите и се представихме много добре.
На следващия ден приятелски групички се отправиха в различни посоки из Търново и околностите. Нашата групичка беше в Музея на восъчните фигури, който ни направи много силно впечатление. Забележително място! Това е музей на историята и етнографията на Царевград Търнов, представящ неповторими живописни сцени от периода на Второто българско царство – от занаятчии и търговци до боляри, духовенство и велики владетели. Автор на тези спиращи дъха творения е скулпторът Борис Борисов. За негов шедьовър се счита пресъздадената в музея сцена на „Пленяването на латинския император Балдуин Фландърски от цар Калоян“.
Вечерта на 3.март се насладихме и на спектакъла „Звук и светлина“, превърнал се в емблема на Велико Търново.
В понеделник сутринта се разделихме с приятелите с пожелание да се срещнем отново на следващата сбирка на Сдружението.
