Среща на ветераните в ТУЦ „Момина крепост“ в парка Ксилифор на 3 км. от с. Арбанаси, район Велико Търново.
Двудневен пакет (спане, вечеря и закуска) – 84 лв.
03.03. Пристигане в хотела и настаняване до 16 ч.
Тези, които пристигнат по-рано, ще имат възможност да посетят и разгледат резервата с. Арбанаси.
Светлинното шоу за празника може да бъде наблюдавано от 19 ч. от площада на Велико Търново.
Вечеря от 20 ч.
04.03. Разглеждане на гр. Елена и някои манастири наоколо. От 19,30 ч. вечеря и песни до кой, колкото издържи.
05.03. Закуска. Посещение на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и Преображенския манастир. Отпътуване.
Организатор: Георги Топалов
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В И ОКОЛО ВЕЛИКО ТЪРНОВО:
Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ – е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново и паметник на Търновската художествена школа. Намира се в подножието на крепостта Царевец. Построена е и стенописана по времето на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (деня на Свети 40 мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. В църквата са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 г. – 800 г. след неговата смърт. На 22 септември 1908 г. тук княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.
Преображенският манастир е разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново по пътя към с. Самоводене. Основан 13 в., след падането на България под османско владичество манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно. На сегашното си място е възстановен 1825 г., от уста Колю Фичето, а стенописите по външните и вътрешни стени на храма са изпълнени от Захари Зограф. Забележително е, че наред със св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е нарисувал свой автопортрет. Манастирът е бил едно от главните културни и революционни средища в Търновско.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ГР. ЕЛЕНА И МАНАСТИРИТЕ НАОКОЛО:
Гр. Елена се намира на 38 км. южно от Велико Търново. Известен е от 1430 година. През 18-и и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център с много богата история и значение по време на Възраждането. Запазени са 147 паметници на културата, най-забележителни от които са:
- Родната къща музей на Иларион Макариополски;
- Часовниковата кула;
- Даскалоливницата – първото българско класно училище, основано от Иван Момчилов през 1843 г.;
- Камбуров хан – част от архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“. Ханът се е намирал в село Йовковци, но заради строежа на язовир „Йовковци“ е демонтиран и преместен в Елена.
- Църквата „Свети Никола“;
- Църквата храм „Успение на Пресвета Богородица“ с камбанарията;
- Петте Разсуканови къщи;
- Попниколовата къща – една от най-характерните възрожденски къщи в гр. Елена, в момента музей по палеонтология към университета;
- Къщата на Юрдан Хаджипетков – бащата на Петко Тодоров и Мина Тодорова.
Къпиновският манастир се намира на 14 км. южно от Велико Търново до с. Велчево. Той е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен – Тих (1257–1277г.). По време на турското робство е опустошаван няколко пъти, последно през 1789г., след което е възобновен през 1835г. Тогава е построена и сегашната църква „Св. Николай“, а през 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански. Тук той прави и оставя своя препис на „История славянобългарска“. Непосредствено до Къпиновския манастир, на р. Веселина, се намира красивия Къпиновски водопад.
Плаковският манастир „Св. пророк Илия” се намира на около 2 км от Капиновския манастир. Основан е по времето на цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.). Манастирът е бил разрушен през 1393 г. при османското нашествие. Възстановен е през 1450 г., а многократно след това е бил опожаряван и отново изграждан. Предполага се, че манастирската църква е била построена от възрожденския майстор строител Колю Фичето около 1845 г. През 1856 г. Фичето изгражда и второто жилищно крило заедно с величествената 25,90-метрова камбанария. Единствения стенопис в църквата – „Св. Илия на колесница” е дело на Захарий Зограф, както и някои от иконостасните икони в храма.